Не се съмнявай в "Doubt"

Аз хванах късната прожекция на Doubt (2008) днес. Имах "съмнения", по-скоро не исках да се настройвам прекалено оптимистично и после да се разочаровам от него, както се случи с няколко от "крайъгълните" филми в темата* напоследък (Revolutionary Road - интензивна, но мирна дискусия и Nights in Rodanthe - "кръв и каскети").

Гледах, хареса ми, препоръчвам Doubt.

Хубава игра. Особено ми хареса Виола Дейвис в ролята на мисис Милър. Но и останалият състав ме радваше.
Перфектно подбрани детайли - примерно сезона, в който се развива действието; цветовете - мрачни: сиво, черно и безлично бежово за разнообразие. Пестеливо и навреме поднесени няколко цветни детайла - червената врата на училището като алюзия за "адски порти" и лилавата роба на Отец Флин по време на прощалната литургия като символ на разврата (цвета на робата, не самата тя).
Отлично сниман филм. Флипването на камерата в няколко определени момента беше, според мен, добър намек за "съмнение", колебание и недоверие в самите герои и в тези, пред които бяха изправени.
И не на последно място, филмът е особено поучителен за стойността на църквата като институция. И силно се надявам падретата да не са успели да протегнат влиятелните си ръце до Академията.
Критици, навярно църковни наместници или поне добре запознати с порядките, формите и нормите на тази институция, сочат фактологически грешки във филма - библията на отчето не била традиционна, а някаква си; вратите на класните стаи се отваряли навътре, а не навън; католическите монахини носели златен "сватбен" пръстен на безименния пръст на лявата ръка, а монахините във филма не носели...
Монтажни грешки: в една от градинските сцени за стотни от секундата можел да се види микрофон и т.н.
Не мисля, че пречат...

* става дума за форумната кино-тема в бг-мамма

Зелен чай

За кратко време ми се наложи няколко пъти да обяснявам как приготвям зеления чай и реших да го напиша тук, за да мога да си позволя 2 минути мързел докато копирам и пействам указанията следващия път. ;)

Ето как го правя аз.
Щипват се листенца, колкото се съберат между 3 пръста. Слагам листенцата в чаша. Кипвам вода. Оставям я 30-ина секунди до минута да се успокои. Водата не трябва да ври, когато я сипвате върху листенцата. Заливам с един пръст гореща вода и веднага я изливам. Това се прави, за да се измият листенцата. Листенцата остават в чашата. Веднага наливам нова гореща вода върху тях. След като поизстине, започвам да пия. Не знам колко минути е това - 3-4. Като остане един пръст от чая в чашата, доливам нова гореща вода. Не трябва листенцата да остават сухи, т.е. без вода.
С едни листенца могат да се изпият 3-4 чаши чай.
Чаят не се запарва. Листенцата не се прецеждат.

Зеленият чай обикновено действа диуретично. Възможно е в началото, когато започнете да пиете да действа и разхлабително. Но това е временен ефект, който отминава след 2-3 дни.

Зеленият чай има много нежен и фин вкус. Не си купувайте обаче пакетчета. Те са най-отвратителното нещо, което може да си сложи човек в устата според мен. Опитайте истински цели листенца.

Everlasting Spring

Ип Ман / Ip Man (2008)

Филм за живота на Ип Ман, един от най-известните майстори във Винг Чун (китайско бойно изкуство). Това не е просто филм за бойните изкуства или за фиктивни герои, това е филм, вдъхновен от една силна и духовна личност.

Ако за вас всички бойни изкуства изглеждат еднакви, ако никога не сте могли да разпознаете на екрана кога се играе Кунг-Фу и кога Карате, тогава за вас това ще е поредният филм за бойните изкуства.
Ако никога не сте чували за Винг Чун и не сте се докосвали до силата му, верояно този филм няма да ви развълнува толкова.

Ще ви разкажа малко за Винг Чун. Китайско бойно изкуство с 300 годишна история и традиция, залага на съществуващия потенциал на всеки практикуващ, Не поема силата на нападателя, а я преобразува, връщайки я към агресора. Движенията произтичат на базата на тактилните (допирните) рефлекси, които са механични и се определят директно от атаката на опонента. По този начин Винг Чун не се поддава на оптически измами и заблуди.

Интересна е историята на Винг Чун. най-разпространената легенда разказва за млада жена на име Им Винг Чун (буквално означава "вечна пролет" или "красиво пролетно време"). След като отказва предложение за брак от местния върховен началник на армията, той казва, че ще анулира предложението си, само ако тя го победи в бой. Тя отива при будистката монахиня Нг Муи, за да се обучава и стила, който те създават позволява на Им Винг Чун да победи военачалника. След това тя се омъжва за нейния избраник и го обучава в този стил, който по-късно е кръстен на нейно име.
Основните принципи на стила са практичност, продуктивност и икономия на движенията.

Филмът за живота на Ип Ман засяга и важен момент от историята на Китай - окупацията от Япония по време на Втората световна война.

Не знам как да ви рекламирам филма, затова няма да го правя. Гледайте го и ако ви докосне, значи духовността е преляла от екрана.

Информация за Ип Ман на български: http://wingtsun-bg.com/pages/02-wingtsun/06-maistori/gm-ym.htm

Урок по любов в отсъствие на политика

Вчера със съпруга ми гледахме The Tiger and Snow / Tigre e la neve, La (2005) на Роберто Бенини.
Романтичен по бенинивски, пълен със силна символика. Удивиделно е за мен как успява да разказва за живота, любовта и смъртта с толкова заразяващ хумор. Единствената дупка в сценария, според мен, беше необясненото самоубийство на Фуад.
Обичам неговите филми, защото винаги успява да пресъздаде невъзможна романтика и бляскава любов в ситуации и време, които са пропити от страдание, страх и разруха.
Един филм, изпълващ с надежда, че невъзможното се случва. You Can Never Hold Back Spring.
Препоръчвам го горещо.

orANGELove

С доста голяма доза скептицизъм подходих към Оранжева любов.
Като човек винаги съмняващ се в руско-украинското кино, гледах с голяма лупа този красиво сниман филм с нежна музика на младия украински режисьор Алан Бадоев (25г).
Смущаващо беше да гледам любовната история на два характера без минало. Единственото, което знаем за героите е, че той е сирак и добър фотограф, а тя е студентка челистка. Играта на двамата в главните (и единствени реални) роли беше много добра. Двама влюбени, затворени в един апартамент... това предполага интересни и напрегнати диалози, но за съжаление такива липсваха. Кар Уай Уонг компенсира например с много арт-сцени липсата на дълбоки диалози в някои от неговите филми.
Залитането между вълшебна приказка и реалност е, което прави филма интересен и привлича вниманието. Много хора казват, че това е опасна територия, но един фен на Ким Ки-дук, като мен, знае за какво точно става дума и се потапя изцяло и докрай в историята. Склонна съм да простя всички недостатъци, отдавайки на недостатъчния опит на режисьора. С удоволствие бих искала да гледам още негови филми след време, защото съм убедена в големия потенциал, който носи в себе си.
Красив филм, който заслужава да бъде изгледан.

Slumdog Millionaire

Снощи гледах получилия 4 Златни Глобуса тази година Slumdog Millionaire и от тогава се чудя какво и как да напиша.
Ще опитам така: интересен, различен и вълнуващ - хареса ми!
Не съм предполагала, че някога в моя живот ще кажа за филм с толкова силно индийски присъствие, че ми харесва. Но е факт... около следата на филма, който е 2 часа, погледнах колко ми остава, защото не исках да свършва.
Силно съм впечатлена от играта на децата. Но намирам кусури в играта на полицейския следовател - беше ми изкуствен на моменти, добре е, че малко го даваха.
Сценарият е интересно и интригуващо написан. Имаше едно-две залитания, но аз гледах през голяма лупа все пак.
Операторът също се е справил чудесно. Наслаждавах се през цялото време на визията. Беше много истинско.
Разбира се, не се размина без типичните за индийски филм усещане и сценка - последните няколко секунди, но това го преглъщам леко и с усмивка, защото не беше нито дразнещо, нито тегаво и дълго. Напротив, приятно.
Дани Бойл (за позабравилите или незнаещите Trainspotting с Юън МакГрегър и The Beach с Лео ди Каприо са негови) с право получи, според мен, Златен Глобус за режисура за този нискобюджетен филм.
Другите три Златни Глобуса са за най-добър филм в категорията Драма, за най-добър сценарий и за най-добра оригинална музика.

Видове вегетарианци

Смятам, че на практика фактът кой какво разбира под вегетарианец е от голямо значение. Особено когато има дискусия по темата. В противен случай често се изпада в недоразумения и отново и отново се палят безмислени спорове заради неуточнени понятия.

Различните видове, описани по долу, са система, наложена и използвана в целия свят.

• Лакто-ово-вегетарианци - приемат храни от растителен произход, мляко, млечни произведения и яйца. Повечето съвременни вегетарианци се причисляват към тази група.

Лакто-вегетарианци - изключват от храната си и яйцата, освен месото.




Ово-вегетарианци - хранят се продукти от растителен произход и яйца.

• Вегани или строги вегетарианци - приемат храни само от растителен произход, изключвайки освен месото също така млякото, млечните произведения, яйцата и медът.


• Суровоядци - хранят се с всякакви видове растения и мляко, които не са обработени термично. Такъв режим на хранене обикновено се препоръчва с лечебна цел само при някои заболявания и то за не дълъг период от време. (Суровоядството може да бъде или да не бъде веганско. Има достатъчно примери за карнивори суровоядци.)

• Хора, които ядат риба и/или пилешко не са вегетарианци. Те са карнивори, наред с всички останали хора, които ядат и други видове месо. Pesco-Vegetarians (още Pescatarian или pescetarian) са хора, които приемат продукти от растителен произход плюс риба. Pollo-Vegetarians ядат освен продукти от растителен произход и птици (пилета, патки и пуйки).
  

Отново за витамин Б12 и вегетарианството

стр. 106:

"...Витамин Б 12 (кобаламин):

Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”.
Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. GRAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996).
Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5). Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995,стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (амесаке-ориз, умебоши-сливи). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71).
ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии.
Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15) CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти. HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник.
Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца. При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999).
RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Хипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин. HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин.
Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърднието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли.

Извод

Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."

Източник: откъс от дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, на име „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“, автор е Едмунд Землер.
Превод: Mindfield

Глутамат и Глутамин

Във връзка с дискусия за соевия сос и моносодиум глутамат в една от вегетарианските теми на бг-мамма, публикувах това. Пускам го и тук, защото информацията е интересна.

Eто тук надолу има една таблица с количествата свободен и свързан глутамат в някои хранителни продукти - на немски е - т.е. дори да не е написан на етикета на соевия сос като добавен, той може да се съдържда, защото е ест. продукт на ферментацията.

Явно изписват допълнително добавения глутамат (в свързан вид), но самият соев сос съдържа несвързан глутамат (недобавен) и затова не се изписва.

Цитат на: asyalein в 10 януари 2009, 12:41:03
Някъде бегло прочетах, че глутаматът е една от незаменимите аминокиселини и тялото не го синтезира, т.е. в малки количества ни е нужен... дали е така?

Не глутамат, а глутамин е една от аминокиселините. По-точно, едната е глутамин, а другата е глутаминова киселина. И двете са не-есенциални аминокиселини.

На немски:
http://de.wikipedia.org/wiki/Essentielle_Aminosäure
Für den Menschen gelten Isoleucin, Leucin, Lysin, Methionin, Phenylalanin, Threonin, Tryptophan und Valin als essentielle Aminosäuren. Arginin und Histidin sind für Heranwachsende oder während der Genesung essentiell.
http://de.wikipedia.org/wiki/Aminosäure
Glutamin Gln Q nicht-essentiell
Glutaminsäure Glu E nicht-essentiell

На английски:
http://en.wikipedia.org/wiki/Essential_amino_acid
Eight amino acids are generally regarded as essential for humans: phenylalanine, valine, threonine, tryptophan, isoleucine, methionine, leucine, and lysine.[1] Cysteine (or sulphur-containing amino acids), tyrosine (or aromatic amino acids), histidine and arginine are additionally required by infants and growing children. ... In addition, the amino acids arginine, cysteine, glycine, glutamine, histidine, proline, serine and tyrosine are considered conditionally essential, meaning they are not normally required in the diet, but must be supplied exogenously to specific populations that do not synthesize it in adequate amounts.

Ето и на български:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Аминокиселина
http://www.bb-team.org/articles/869/ <--- Глутамин (L-глутамин) - кралят на аминокиселините. Не е есенциална. И не съм чела допълнително, за да видя, колко си приличат глутамина и глутамата. Химията не ми е най-любима. Blush

http://bg.wikipedia.org/wiki/Мононатриев_глутамат <--- Мононатриевият глутамат (E621), e сол на натрия и глутаминовата киселина. <--- Точно това, което бях пуснала по-рано на английски.

Цитат на: Кюбит в 08 януари 2009, 19:15:40
Which soy sauce is MSG / monosodium glutamate Free?

All soy sauces contain MSG, even the 100% naturally brewed ones. Why? The fermentation process hydrolyzes soy protein. Soy protein contains the amino acid, glutamic acid, some of which is freed as the protein is broken apart. In solution, there's a dynamic equilibrium between glutamic acid and glutamate ion.

Soy sauce also contains salt, or sodium chloride, which in solution, exists in the form of discrete sodium and chloride ions. So we've got both sodium ions and glutamate ions in the same solution. That's logically equivalent to having MSG in the solution.

In principle, one could use electrophoresis to remove most of the glutamate. But it would be very expensive, and it would kill a vital taste component (umami) of the soy sauce.

Витамин Б12

По повод веганството и витамин Б12 ето нещо интересно.

Витамин Б12 се съдържа в:

• Germextrakt - екстракт за мая;
• келп - вид кафяви морски водораски;
• пекан - вид ядки, подобни на орехи;
• сушените смокини;
• обработени топлинно соя-продукти като Tempeh - паста от ферментирали сварени соеви зърна и гъбички от вида Zygomycota, използва се в Индонезия; Miso - паста от ферментирали соеви, пшенични или оризови зърна и гъбички от вида Aspergillus oryzae, използва се в Япония и Shoyu - японски соев сос;
  
• ечемичения малц;
• магданоза и
  
• Sauerteig - квасено тесто (закваска за хляб се приготвя от брашно и вода, които се оставят няколко дена покрити на стайна температура да се развият в тях млечнокисели бактерии).
  
• Важен източник са всички видове кълнове. Малки количества се намират и в бирата, сайдера, виното, маята и тофу.

Цитат:

Germextrakt, Seetang, Pecan-Nüsse oder getrocknete Feigen,... in gegärten Soyaprodukten wie Tempeh, Miso und Shoyu. sowie in Gerstenmalz, Sauerteig und Petersilie kommt B12 vor. Eine wichtige Quelle für B12 sind Sprossen jeder Art. Kleinere Mengen von B12 finden sich auch Bier, Cider, Wein, Germ und Tofu.

Източник: тук