По-лош български филм не съм гледала от средата на 90-те.
Копирам едно мнение, защото 100% покрива моето.
Ами аз също съм разочарована от филма. Не стана ясен замисълът на 3-те историията, не бяха достатъчно ясно разказани. Реакциите на героите са глупави и измислени, немотивирани. Някой крещи истерично, друг млати някого с лопата - но защо ??? Ситуациите са измислени и претенциозни без необходимата дълбочина на внушенията. Много работи не ми станаха ясни - гледах смаяно и слушах репликите на героите - много неумело замислени ситуации. Особено втората история - много измислен сюжет и много неубедителни сцени. Третата - също.
Милена и Невена - прочетете Мопасан, новелата "Наследството". Тя донякъде напомня сюжета на вашата трета история. Но каква дълбочина на внушенията при Мопасан, какви майсторски сцени и колко плоски са аналогичните ситуации във вашия филм. Жалко.
Но ще кажа и нещо хубаво.
На мен много ми хареса искреността в изпълнението на Бони - останах смаяна. Неподправен талант. Браво Бони. Сложи в джоба си професионалните актриси.
И още едно подобно мнение: Много маймуни станахме през зимата
"Маймуни през зимата" - първият български "Оскар"? Ха-ха-ха!
Милена Андонова (режисьорката) е по-голямата дъщеря на режисьора Методи Андонов - режисьорът на най-успешния българки филм "Козият рог" и на актрисата Цветана Гълъбова. В биографията на Милена е роля в "Козия рог", стаж при Георги Дюлгеров в "Мера според мера". Още на 13 години решава, че ще се занимава само с кино. През 1982 завършва кинорежисура при професор Христо Христов, но се дипломира чак през 1997 г. В паузата отглежда детето си и работи в телевизията. Там прави документалния филм "И рече ослицата". Има специализация по драматургия в Берлин. С "Маймуни през зимата" се занимава от 6 години.
Миленче, Миленче, 6 години работа и едно голямо нищо накрая. Язък за инвестираното време - твоите 6 години и моите 2 часа.
No comments:
Post a Comment