Slumdog Millionaire

Снощи гледах получилия 4 Златни Глобуса тази година Slumdog Millionaire и от тогава се чудя какво и как да напиша.
Ще опитам така: интересен, различен и вълнуващ - хареса ми!
Не съм предполагала, че някога в моя живот ще кажа за филм с толкова силно индийски присъствие, че ми харесва. Но е факт... около следата на филма, който е 2 часа, погледнах колко ми остава, защото не исках да свършва.
Силно съм впечатлена от играта на децата. Но намирам кусури в играта на полицейския следовател - беше ми изкуствен на моменти, добре е, че малко го даваха.
Сценарият е интересно и интригуващо написан. Имаше едно-две залитания, но аз гледах през голяма лупа все пак.
Операторът също се е справил чудесно. Наслаждавах се през цялото време на визията. Беше много истинско.
Разбира се, не се размина без типичните за индийски филм усещане и сценка - последните няколко секунди, но това го преглъщам леко и с усмивка, защото не беше нито дразнещо, нито тегаво и дълго. Напротив, приятно.
Дани Бойл (за позабравилите или незнаещите Trainspotting с Юън МакГрегър и The Beach с Лео ди Каприо са негови) с право получи, според мен, Златен Глобус за режисура за този нискобюджетен филм.
Другите три Златни Глобуса са за най-добър филм в категорията Драма, за най-добър сценарий и за най-добра оригинална музика.

Видове вегетарианци

Смятам, че на практика фактът кой какво разбира под вегетарианец е от голямо значение. Особено когато има дискусия по темата. В противен случай често се изпада в недоразумения и отново и отново се палят безмислени спорове заради неуточнени понятия.

Различните видове, описани по долу, са система, наложена и използвана в целия свят.

• Лакто-ово-вегетарианци - приемат храни от растителен произход, мляко, млечни произведения и яйца. Повечето съвременни вегетарианци се причисляват към тази група.

Лакто-вегетарианци - изключват от храната си и яйцата, освен месото.




Ово-вегетарианци - хранят се продукти от растителен произход и яйца.

• Вегани или строги вегетарианци - приемат храни само от растителен произход, изключвайки освен месото също така млякото, млечните произведения, яйцата и медът.


• Суровоядци - хранят се с всякакви видове растения и мляко, които не са обработени термично. Такъв режим на хранене обикновено се препоръчва с лечебна цел само при някои заболявания и то за не дълъг период от време. (Суровоядството може да бъде или да не бъде веганско. Има достатъчно примери за карнивори суровоядци.)

• Хора, които ядат риба и/или пилешко не са вегетарианци. Те са карнивори, наред с всички останали хора, които ядат и други видове месо. Pesco-Vegetarians (още Pescatarian или pescetarian) са хора, които приемат продукти от растителен произход плюс риба. Pollo-Vegetarians ядат освен продукти от растителен произход и птици (пилета, патки и пуйки).
  

Отново за витамин Б12 и вегетарианството

стр. 106:

"...Витамин Б 12 (кобаламин):

Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”.
Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. GRAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996).
Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5). Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995,стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (амесаке-ориз, умебоши-сливи). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71).
ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии.
Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15) CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти. HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник.
Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца. При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999).
RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Хипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин. HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин.
Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърднието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли.

Извод

Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."

Източник: откъс от дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, на име „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“, автор е Едмунд Землер.
Превод: Mindfield

Глутамат и Глутамин

Във връзка с дискусия за соевия сос и моносодиум глутамат в една от вегетарианските теми на бг-мамма, публикувах това. Пускам го и тук, защото информацията е интересна.

Eто тук надолу има една таблица с количествата свободен и свързан глутамат в някои хранителни продукти - на немски е - т.е. дори да не е написан на етикета на соевия сос като добавен, той може да се съдържда, защото е ест. продукт на ферментацията.

Явно изписват допълнително добавения глутамат (в свързан вид), но самият соев сос съдържа несвързан глутамат (недобавен) и затова не се изписва.

Цитат на: asyalein в 10 януари 2009, 12:41:03
Някъде бегло прочетах, че глутаматът е една от незаменимите аминокиселини и тялото не го синтезира, т.е. в малки количества ни е нужен... дали е така?

Не глутамат, а глутамин е една от аминокиселините. По-точно, едната е глутамин, а другата е глутаминова киселина. И двете са не-есенциални аминокиселини.

На немски:
http://de.wikipedia.org/wiki/Essentielle_Aminosäure
Für den Menschen gelten Isoleucin, Leucin, Lysin, Methionin, Phenylalanin, Threonin, Tryptophan und Valin als essentielle Aminosäuren. Arginin und Histidin sind für Heranwachsende oder während der Genesung essentiell.
http://de.wikipedia.org/wiki/Aminosäure
Glutamin Gln Q nicht-essentiell
Glutaminsäure Glu E nicht-essentiell

На английски:
http://en.wikipedia.org/wiki/Essential_amino_acid
Eight amino acids are generally regarded as essential for humans: phenylalanine, valine, threonine, tryptophan, isoleucine, methionine, leucine, and lysine.[1] Cysteine (or sulphur-containing amino acids), tyrosine (or aromatic amino acids), histidine and arginine are additionally required by infants and growing children. ... In addition, the amino acids arginine, cysteine, glycine, glutamine, histidine, proline, serine and tyrosine are considered conditionally essential, meaning they are not normally required in the diet, but must be supplied exogenously to specific populations that do not synthesize it in adequate amounts.

Ето и на български:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Аминокиселина
http://www.bb-team.org/articles/869/ <--- Глутамин (L-глутамин) - кралят на аминокиселините. Не е есенциална. И не съм чела допълнително, за да видя, колко си приличат глутамина и глутамата. Химията не ми е най-любима. Blush

http://bg.wikipedia.org/wiki/Мононатриев_глутамат <--- Мононатриевият глутамат (E621), e сол на натрия и глутаминовата киселина. <--- Точно това, което бях пуснала по-рано на английски.

Цитат на: Кюбит в 08 януари 2009, 19:15:40
Which soy sauce is MSG / monosodium glutamate Free?

All soy sauces contain MSG, even the 100% naturally brewed ones. Why? The fermentation process hydrolyzes soy protein. Soy protein contains the amino acid, glutamic acid, some of which is freed as the protein is broken apart. In solution, there's a dynamic equilibrium between glutamic acid and glutamate ion.

Soy sauce also contains salt, or sodium chloride, which in solution, exists in the form of discrete sodium and chloride ions. So we've got both sodium ions and glutamate ions in the same solution. That's logically equivalent to having MSG in the solution.

In principle, one could use electrophoresis to remove most of the glutamate. But it would be very expensive, and it would kill a vital taste component (umami) of the soy sauce.

Витамин Б12

По повод веганството и витамин Б12 ето нещо интересно.

Витамин Б12 се съдържа в:

• Germextrakt - екстракт за мая;
• келп - вид кафяви морски водораски;
• пекан - вид ядки, подобни на орехи;
• сушените смокини;
• обработени топлинно соя-продукти като Tempeh - паста от ферментирали сварени соеви зърна и гъбички от вида Zygomycota, използва се в Индонезия; Miso - паста от ферментирали соеви, пшенични или оризови зърна и гъбички от вида Aspergillus oryzae, използва се в Япония и Shoyu - японски соев сос;
  
• ечемичения малц;
• магданоза и
  
• Sauerteig - квасено тесто (закваска за хляб се приготвя от брашно и вода, които се оставят няколко дена покрити на стайна температура да се развият в тях млечнокисели бактерии).
  
• Важен източник са всички видове кълнове. Малки количества се намират и в бирата, сайдера, виното, маята и тофу.

Цитат:

Germextrakt, Seetang, Pecan-Nüsse oder getrocknete Feigen,... in gegärten Soyaprodukten wie Tempeh, Miso und Shoyu. sowie in Gerstenmalz, Sauerteig und Petersilie kommt B12 vor. Eine wichtige Quelle für B12 sind Sprossen jeder Art. Kleinere Mengen von B12 finden sich auch Bier, Cider, Wein, Germ und Tofu.

Източник: тук