Slumdog Millionaire

Снощи гледах получилия 4 Златни Глобуса тази година Slumdog Millionaire и от тогава се чудя какво и как да напиша.
Ще опитам така: интересен, различен и вълнуващ - хареса ми!
Не съм предполагала, че някога в моя живот ще кажа за филм с толкова силно индийски присъствие, че ми харесва. Но е факт... около следата на филма, който е 2 часа, погледнах колко ми остава, защото не исках да свършва.
Силно съм впечатлена от играта на децата. Но намирам кусури в играта на полицейския следовател - беше ми изкуствен на моменти, добре е, че малко го даваха.
Сценарият е интересно и интригуващо написан. Имаше едно-две залитания, но аз гледах през голяма лупа все пак.
Операторът също се е справил чудесно. Наслаждавах се през цялото време на визията. Беше много истинско.
Разбира се, не се размина без типичните за индийски филм усещане и сценка - последните няколко секунди, но това го преглъщам леко и с усмивка, защото не беше нито дразнещо, нито тегаво и дълго. Напротив, приятно.
Дани Бойл (за позабравилите или незнаещите Trainspotting с Юън МакГрегър и The Beach с Лео ди Каприо са негови) с право получи, според мен, Златен Глобус за режисура за този нискобюджетен филм.
Другите три Златни Глобуса са за най-добър филм в категорията Драма, за най-добър сценарий и за най-добра оригинална музика.