Days of Being Wild / A Fei zheng chuan (1990) на Kar Wai Wong
Филмът е първата част на неофициална трилогия, заедно със Fa yeung nin wa /
In the Mood for Love (2000) и 2046 (2004). Филмите не са свързани и могат да се гледат напълно самостоятелно. Days of Being Wild е доста различен от следващите 2 филма на пръв поглед и в същото време доста без усилие може да бъде видяна приликата.
На някои филмът може да се стори отегчителен и претенциозен. Сама по себе си историята не е нищо особено. Но камерата акцентира върху детайли - атмосферата, спомените на героите, краткотрайните емоции, прецизността, с която косата на Su Li-zhen пада върху лицето й и го закрива, финеса, с който Yuddy реши косата си. Характерите на героите са показани чрез техните избори. Основната идея - да се покаже как хората (Хонк Конг началото на 60-те) реагират в ситуации когато са отхвърлени - е разкрита именно чрез такива детайли.
Филмът е замислен като част от продукция в 2 части, но проектът се проваля поради слабо представяне по бокс-офисите след премиерата.
Безименният герой от последната сцена, изигран от Tony Leung Chiu Wai, е всъщност главния герой от нереализираната втора част.
Saturday, July 25, 2009
Thursday, January 29, 2009
Не се съмнявай в "Doubt"
Аз хванах късната прожекция на Doubt (2008) днес. Имах "съмнения", по-скоро не исках да се настройвам прекалено оптимистично и после да се разочаровам от него, както се случи с няколко от "крайъгълните" филми в темата* напоследък (Revolutionary Road - интензивна, но мирна дискусия и Nights in Rodanthe - "кръв и каскети").
Гледах, хареса ми, препоръчвам Doubt.
Хубава игра. Особено ми хареса Виола Дейвис в ролята на мисис Милър. Но и останалият състав ме радваше.
Перфектно подбрани детайли - примерно сезона, в който се развива действието; цветовете - мрачни: сиво, черно и безлично бежово за разнообразие. Пестеливо и навреме поднесени няколко цветни детайла - червената врата на училището като алюзия за "адски порти" и лилавата роба на Отец Флин по време на прощалната литургия като символ на разврата (цвета на робата, не самата тя).
Отлично сниман филм. Флипването на камерата в няколко определени момента беше, според мен, добър намек за "съмнение", колебание и недоверие в самите герои и в тези, пред които бяха изправени.
И не на последно място, филмът е особено поучителен за стойността на църквата като институция. И силно се надявам падретата да не са успели да протегнат влиятелните си ръце до Академията.
Критици, навярно църковни наместници или поне добре запознати с порядките, формите и нормите на тази институция, сочат фактологически грешки във филма - библията на отчето не била традиционна, а някаква си; вратите на класните стаи се отваряли навътре, а не навън; католическите монахини носели златен "сватбен" пръстен на безименния пръст на лявата ръка, а монахините във филма не носели...
Монтажни грешки: в една от градинските сцени за стотни от секундата можел да се види микрофон и т.н.
Не мисля, че пречат...
* става дума за форумната кино-тема в бг-мамма
Гледах, хареса ми, препоръчвам Doubt.
Хубава игра. Особено ми хареса Виола Дейвис в ролята на мисис Милър. Но и останалият състав ме радваше.
Перфектно подбрани детайли - примерно сезона, в който се развива действието; цветовете - мрачни: сиво, черно и безлично бежово за разнообразие. Пестеливо и навреме поднесени няколко цветни детайла - червената врата на училището като алюзия за "адски порти" и лилавата роба на Отец Флин по време на прощалната литургия като символ на разврата (цвета на робата, не самата тя).
Отлично сниман филм. Флипването на камерата в няколко определени момента беше, според мен, добър намек за "съмнение", колебание и недоверие в самите герои и в тези, пред които бяха изправени.
И не на последно място, филмът е особено поучителен за стойността на църквата като институция. И силно се надявам падретата да не са успели да протегнат влиятелните си ръце до Академията.
Критици, навярно църковни наместници или поне добре запознати с порядките, формите и нормите на тази институция, сочат фактологически грешки във филма - библията на отчето не била традиционна, а някаква си; вратите на класните стаи се отваряли навътре, а не навън; католическите монахини носели златен "сватбен" пръстен на безименния пръст на лявата ръка, а монахините във филма не носели...
Монтажни грешки: в една от градинските сцени за стотни от секундата можел да се види микрофон и т.н.
Не мисля, че пречат...
* става дума за форумната кино-тема в бг-мамма
Tuesday, January 20, 2009
Зелен чай
За кратко време ми се наложи няколко пъти да обяснявам как приготвям зеления чай и реших да го напиша тук, за да мога да си позволя 2 минути мързел докато копирам и пействам указанията следващия път. ;)
Ето как го правя аз.
Щипват се листенца, колкото се съберат между 3 пръста. Слагам листенцата в чаша. Кипвам вода. Оставям я 30-ина секунди до минута да се успокои. Водата не трябва да ври, когато я сипвате върху листенцата. Заливам с един пръст гореща вода и веднага я изливам. Това се прави, за да се измият листенцата. Листенцата остават в чашата. Веднага наливам нова гореща вода върху тях. След като поизстине, започвам да пия. Не знам колко минути е това - 3-4. Като остане един пръст от чая в чашата, доливам нова гореща вода. Не трябва листенцата да остават сухи, т.е. без вода.
С едни листенца могат да се изпият 3-4 чаши чай.
Чаят не се запарва. Листенцата не се прецеждат.
Зеленият чай обикновено действа диуретично. Възможно е в началото, когато започнете да пиете да действа и разхлабително. Но това е временен ефект, който отминава след 2-3 дни.
Зеленият чай има много нежен и фин вкус. Не си купувайте обаче пакетчета. Те са най-отвратителното нещо, което може да си сложи човек в устата според мен. Опитайте истински цели листенца.
Ето как го правя аз.
Щипват се листенца, колкото се съберат между 3 пръста. Слагам листенцата в чаша. Кипвам вода. Оставям я 30-ина секунди до минута да се успокои. Водата не трябва да ври, когато я сипвате върху листенцата. Заливам с един пръст гореща вода и веднага я изливам. Това се прави, за да се измият листенцата. Листенцата остават в чашата. Веднага наливам нова гореща вода върху тях. След като поизстине, започвам да пия. Не знам колко минути е това - 3-4. Като остане един пръст от чая в чашата, доливам нова гореща вода. Не трябва листенцата да остават сухи, т.е. без вода.
С едни листенца могат да се изпият 3-4 чаши чай.
Чаят не се запарва. Листенцата не се прецеждат.
Зеленият чай обикновено действа диуретично. Възможно е в началото, когато започнете да пиете да действа и разхлабително. Но това е временен ефект, който отминава след 2-3 дни.
Зеленият чай има много нежен и фин вкус. Не си купувайте обаче пакетчета. Те са най-отвратителното нещо, което може да си сложи човек в устата според мен. Опитайте истински цели листенца.
Monday, January 19, 2009
Everlasting Spring
Ип Ман / Ip Man (2008)
Филм за живота на Ип Ман, един от най-известните майстори във Винг Чун (китайско бойно изкуство). Това не е просто филм за бойните изкуства или за фиктивни герои, това е филм, вдъхновен от една силна и духовна личност.
Ако за вас всички бойни изкуства изглеждат еднакви, ако никога не сте могли да разпознаете на екрана кога се играе Кунг-Фу и кога Карате, тогава за вас това ще е поредният филм за бойните изкуства.
Ако никога не сте чували за Винг Чун и не сте се докосвали до силата му, верояно този филм няма да ви развълнува толкова.
Ще ви разкажа малко за Винг Чун. Китайско бойно изкуство с 300 годишна история и традиция, залага на съществуващия потенциал на всеки практикуващ, Не поема силата на нападателя, а я преобразува, връщайки я към агресора. Движенията произтичат на базата на тактилните (допирните) рефлекси, които са механични и се определят директно от атаката на опонента. По този начин Винг Чун не се поддава на оптически измами и заблуди.
Интересна е историята на Винг Чун. най-разпространената легенда разказва за млада жена на име Им Винг Чун (буквално означава "вечна пролет" или "красиво пролетно време"). След като отказва предложение за брак от местния върховен началник на армията, той казва, че ще анулира предложението си, само ако тя го победи в бой. Тя отива при будистката монахиня Нг Муи, за да се обучава и стила, който те създават позволява на Им Винг Чун да победи военачалника. След това тя се омъжва за нейния избраник и го обучава в този стил, който по-късно е кръстен на нейно име.
Основните принципи на стила са практичност, продуктивност и икономия на движенията.
Филмът за живота на Ип Ман засяга и важен момент от историята на Китай - окупацията от Япония по време на Втората световна война.
Не знам как да ви рекламирам филма, затова няма да го правя. Гледайте го и ако ви докосне, значи духовността е преляла от екрана.
Информация за Ип Ман на български: http://wingtsun-bg.com/pages/02-wingtsun/06-maistori/gm-ym.htm
Филм за живота на Ип Ман, един от най-известните майстори във Винг Чун (китайско бойно изкуство). Това не е просто филм за бойните изкуства или за фиктивни герои, това е филм, вдъхновен от една силна и духовна личност.
Ако за вас всички бойни изкуства изглеждат еднакви, ако никога не сте могли да разпознаете на екрана кога се играе Кунг-Фу и кога Карате, тогава за вас това ще е поредният филм за бойните изкуства.
Ако никога не сте чували за Винг Чун и не сте се докосвали до силата му, верояно този филм няма да ви развълнува толкова.
Ще ви разкажа малко за Винг Чун. Китайско бойно изкуство с 300 годишна история и традиция, залага на съществуващия потенциал на всеки практикуващ, Не поема силата на нападателя, а я преобразува, връщайки я към агресора. Движенията произтичат на базата на тактилните (допирните) рефлекси, които са механични и се определят директно от атаката на опонента. По този начин Винг Чун не се поддава на оптически измами и заблуди.
Интересна е историята на Винг Чун. най-разпространената легенда разказва за млада жена на име Им Винг Чун (буквално означава "вечна пролет" или "красиво пролетно време"). След като отказва предложение за брак от местния върховен началник на армията, той казва, че ще анулира предложението си, само ако тя го победи в бой. Тя отива при будистката монахиня Нг Муи, за да се обучава и стила, който те създават позволява на Им Винг Чун да победи военачалника. След това тя се омъжва за нейния избраник и го обучава в този стил, който по-късно е кръстен на нейно име.
Основните принципи на стила са практичност, продуктивност и икономия на движенията.
Филмът за живота на Ип Ман засяга и важен момент от историята на Китай - окупацията от Япония по време на Втората световна война.
Не знам как да ви рекламирам филма, затова няма да го правя. Гледайте го и ако ви докосне, значи духовността е преляла от екрана.
Информация за Ип Ман на български: http://wingtsun-bg.com/pages/02-wingtsun/06-maistori/gm-ym.htm
Урок по любов в отсъствие на политика
Вчера със съпруга ми гледахме The Tiger and Snow / Tigre e la neve, La (2005) на Роберто Бенини.
Романтичен по бенинивски, пълен със силна символика. Удивиделно е за мен как успява да разказва за живота, любовта и смъртта с толкова заразяващ хумор. Единствената дупка в сценария, според мен, беше необясненото самоубийство на Фуад.
Обичам неговите филми, защото винаги успява да пресъздаде невъзможна романтика и бляскава любов в ситуации и време, които са пропити от страдание, страх и разруха.
Един филм, изпълващ с надежда, че невъзможното се случва. You Can Never Hold Back Spring.
Препоръчвам го горещо.
Романтичен по бенинивски, пълен със силна символика. Удивиделно е за мен как успява да разказва за живота, любовта и смъртта с толкова заразяващ хумор. Единствената дупка в сценария, според мен, беше необясненото самоубийство на Фуад.
Обичам неговите филми, защото винаги успява да пресъздаде невъзможна романтика и бляскава любов в ситуации и време, които са пропити от страдание, страх и разруха.
Един филм, изпълващ с надежда, че невъзможното се случва. You Can Never Hold Back Spring.
Препоръчвам го горещо.
Subscribe to:
Posts (Atom)
