Аз хванах късната прожекция на Doubt (2008) днес. Имах "съмнения", по-скоро не исках да се настройвам прекалено оптимистично и после да се разочаровам от него, както се случи с няколко от "крайъгълните" филми в темата* напоследък (Revolutionary Road - интензивна, но мирна дискусия и Nights in Rodanthe - "кръв и каскети").
Гледах, хареса ми, препоръчвам Doubt.
Хубава игра. Особено ми хареса Виола Дейвис в ролята на мисис Милър. Но и останалият състав ме радваше.
Перфектно подбрани детайли - примерно сезона, в който се развива действието; цветовете - мрачни: сиво, черно и безлично бежово за разнообразие. Пестеливо и навреме поднесени няколко цветни детайла - червената врата на училището като алюзия за "адски порти" и лилавата роба на Отец Флин по време на прощалната литургия като символ на разврата (цвета на робата, не самата тя).
Отлично сниман филм. Флипването на камерата в няколко определени момента беше, според мен, добър намек за "съмнение", колебание и недоверие в самите герои и в тези, пред които бяха изправени.
И не на последно място, филмът е особено поучителен за стойността на църквата като институция. И силно се надявам падретата да не са успели да протегнат влиятелните си ръце до Академията.
Критици, навярно църковни наместници или поне добре запознати с порядките, формите и нормите на тази институция, сочат фактологически грешки във филма - библията на отчето не била традиционна, а някаква си; вратите на класните стаи се отваряли навътре, а не навън; католическите монахини носели златен "сватбен" пръстен на безименния пръст на лявата ръка, а монахините във филма не носели...
Монтажни грешки: в една от градинските сцени за стотни от секундата можел да се види микрофон и т.н.
Не мисля, че пречат...
* става дума за форумната кино-тема в бг-мамма
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment